Плиска, първата столица на България от 681 до 893 г., е основана от хан Аспарух, според апокрифен български летопис от XI век.
Столицата е разположена в равнина, заобиколена от хълмове, което е осигурявало благоприятни условия за скотовъдство, основен поминък на прабългарите. Обширните пасища и водни ресурси са били от съществено значение за тяхното стопанство, особено за отглеждане на коне. Равнината е имала и стратегическо значение, тъй като е била разположена близо до Ришкия проход, който е свързвал земите на север и юг от Стара планина.
Плиска е била кръстопът на важни търговски пътища, свързващи Одесос (Варна) и Доростол (Дръстър), което е утвърдило статута ѝ на военен, административен и стопански център. Градът е бил изграден върху необитаема земя, което, заедно с присъствието на ново население, е придало на Плиска уникален културен облик.
Името Плиска има славянски произход, като староруската дума “плесо” означава блато или езеро. Подобни славянски имена на селища се срещат и в други региони. Смята се, че столицата е наследила името от славянско селище, съществувало преди идването на Аспарух, но досега не са открити останки от такова селище. По-вероятно е името да е дадено от славяните на малката река, която тече през полето, или на блатата, в които тя се влива. Това блато се е намирало близо до гара Каспичан и наскоро е било пресушено.
Първите постройки в центъра на столицата са издигнати в края на VII и началото на VIII век. Те са били дървени конструкции с кръгла или четириъгълна форма. При разкопките, опорните стълбове са идентифицирани по дупките, в които са били поставени. Пълният план на най-старите сгради в Плиска все още не е напълно ясен. Известно е, че някои от тях са били жилищни, а други са имали представителна функция, формирайки първоначалния дворцов център. Този център е бил защитен от крепостна стена, изградена от две успоредни редици дървени стълбове, запълнени със земна маса. Около укрепения център са се развили селищата на обикновените хора, които, разпръснати на голяма площ, са били свързани в единна система чрез околовръстен ров и вал.
След преодоляването на вътрешните размирици в средата на VIII век, българската държава навлиза в период на разцвет, отразен в обновяването на дворцовия комплекс в Плиска. В края на VIII и началото на IX век дървените постройки са заменени с каменни, като първо е изграден т.нар. Крумов дворец.
През 811 г. Плиска става свидетел на драматични събития, когато византийският император Никифор, начело на голяма войска, превзема града. След няколко дни напуска резиденцията на Крум, като я опожарява.
Възстановяването на щетите от пожара започва незабавно след победата над Никифор. По време на обсадата на Константинопол през 813 г. хан Крум заповядва да се донесат в България мраморни статуи и медни животински фигури от разрушените императорски дворци. Обновяването на дворцовия комплекс е завършено по времето на хан Омуртаг. На мястото на опожарения Крумов дворец е построена нова тронна зала. Жилищните, стопанските и хигиенните сгради са оградени с висока тухлена стена, а целият дворцов център е обграден с каменна стена с четири порти. С усъвършенстваните строителни техники и внушителния си вид, новите сгради отразяват нарастващия международен престиж и икономическа мощ на българската държава.
По време на управлението на хан Омуртаг е изграден нов укрепен дворец (аул) на река Тича. В надписа, открит по този повод, за първи път се споменава името на столицата: “Кан сюбиги Омуртаг е от бога владетел на земята, гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска…”. Използването на термина “стан” (лагер) показва, че става дума за цялата територия на столицата, която в началото на IX век все още запазва облика на военно селище.
Приемането на християнството през 864 г. отваря нова глава в историята на Плиска. Част от прабългарската аристокрация се противопоставя на новата вяра и организира въоръжен бунт срещу княз Борис и неговите поддръжници. Сблъсъкът между двете групи вероятно се е състоял в района на Плиска и е завършил с победа за княза. Във връзка с усилията на българския княз да осигури независимост на българската църква, в Плиска през периода 864-870 г. последователно пребивават представители на византийската и римската църкви. По това време езическите храмове са разрушени или преустроени в църкви, а са построени нови църкви, като най-внушителната е Голямата базилика.
През 886 г. в Плиска пристигат прогонените от Велика Моравия ученици на Кирил и Методий. Тук започва разпространението на славянската писменост в България. Вероятно първите стъпки са направени в манастира до Голямата базилика, където са обучени първите последователи на кирилометодиевите ученици. Подкрепата на княз Борис стимулира разпространението на тяхната дейност в Преслав и Охрид. Там славянската писменост окончателно се утвърждава.
През 889 г. княз Борис се оттегля в манастир, предавайки властта на сина си Владимир (Расате). Поради опитите му да върне езичеството, Владимир е затворен и ослепен. На събора през 893 г. е решено Симеон да стане владетел, а столицата да се премести от Плиска в Преслав.
След това Плиска губи политическото си значение и се развива като стопански център. През X век във Вътрешния град се заселват занаятчии, обработващи желязо, стъкло и цветни метали. Работилниците са разположени до крепостните стени, където постепенно се образуват жилищни квартали.
Плиска, първата столица на България, е свидетел на ключови моменти в ранната българска история. От основаването ѝ от хан Аспарух до преместването на столицата в Преслав, Плиска е била център на политически, икономически и културни процеси, които са оформили българската държава. Нейното стратегическо разположение, богатото културно наследство и историческите събития, които са се случили тук, я правят важен обект за изучаване и почит