Паметникът на свободата на връх Шипка е един от най-значимите исторически символи на България, увековечаващ героизма и саможертвата на българските опълченци и руските воини по време на Руско-турската освободителна война. Този величествен монумент не само напомня за драматичните събития от лятото на 1877 г., но и служи като вдъхновение за поколенията, подчертавайки важността на свободата и националното единство.
Основният камък на паметника е положен на 26 август 1922 г., а строителството му приключва през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх “Свети Никола” е тържествено открит от цар Борис III.
През 1879 г., в зората на свободна България, идеята за паметник на Шипка се ражда на Учредителното народно събрание във Велико Търново. През 1921 г., на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка”, се взема решение да се положат основите на монумент в чест на загиналите руски воини и български опълченци по случай 45-годишнината от Шипченската епопея. За целта е открита подписка за събиране на средства, като държавата също предоставя значителна финансова помощ в размер. През 1924 г. е обявен конкурс за проект на паметника, който е спечелен от архитекта Атанас Донков и скулптора Александър Андреев.
През 1920 г. ветераните от Шипченската епопея, събрани на конгрес, вземат историческото решение за изграждане на Паметник на свободата на връх Шипка. Средствата за величествения монумент се събират от родолюбиви българи от цялата страна, чрез доброволни дарения. Конкурсът за проект е спечелен от тандема архитект Атанас Донков и скулптор Александър Андреев, който в сътрудничество с Кирил Шиваров извайва внушителния бронзов лъв. Инвеститорският надзор на строителните дейности е поверен на архитект Генчо Скордев. Тържественото откриване на паметника се състои през 1934 г. Монументът представлява 31,5-метрова кула от доломит, изградена във формата на пресечена пирамида. Над входа на кулата се издига огромен бронзов лъв с размери 8 на 4 метра, а на стените са изписани имената на ключовите сражения: Шипка, Стара Загора, Шейново. Женска фигура символизира победата. В приземния етаж е разположен мраморен саркофаг, съхраняващ костите на загиналите герои. Четири етажа нагоре са изложени копия на български бойни знамена и други исторически реликви. От върха на кулата се разкрива спираща дъха панорама към връх Шипка и околните планини.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, където са върховете Свети Никола, Орлово гнездо, Шипка и др.: превземането на прохода от руски части първа битка при Шипка, решителните боеве 9 – 11 август 1877 г. втора битка при Шипка и Стоенето на Шипка.
Шипченският отряд, съставен от Българското опълчение, 36-ти Орловски и 35-ти Брянски пехотни полкове, се изправя срещу 27-хилядна редовна турска армия, без да се броят башибозушките орди. Под командването на генерал-майор Николай Столетов, 7500 войници и 27 оръдия удържат Централната османска армия на Сюлейман паша. Битката е от ключово значение за хода на войната. Руската Западна армия обсажда Плевен, но без успех срещу укрепената армия на Осман паша. Турското командване решава да сложи край на войната с един удар, прогонвайки русите и техните съюзници. Сюлейман паша е прехвърлен от Албания в Тракия и се отправя на север, с цел да достигне Плевен и да удари руската армия в гръб. За да стигне Плевен, корпусът на Сюлейман трябва да премине Стара планина. Въпреки че има няколко прохода, Сюлейман паша избира Шипченския, за да покаже на българите, че не заслужават свободата си. Това е фатална грешка на самонадеяния османски офицер.
Шипка: Българското опълчение срещу османската армия
Въпреки че нашите войници са около 7500, значително по-малко от османските сили, тяхната изключителна храброст и саможертва довеждат до успешно отблъскване на турските атаки на 9 и 10 август. На 11 август битката при Шипка достига своя връх, като от ранните часове до късно вечерта османците непрестанно атакуват българските позиции. Опълченците, водени от непоколебим дух, използват всяко средство за защита на родината и свободата, за която са се борили мъчениците от Априлското въстание.
Опълченци показват невиждана смелост, дори хвърляйки телата на падналите си другари в битката, демонстрирайки, че българинът е страшен дори и след смъртта си. Тази ярост и воля за победа, която османците не са срещали досега, довежда до техния неуспех в опита за превземане на прохода. В следващите дни руската армия укрепва позициите, блокирайки Плевен и довеждайки до неговото падане, което отваря пътя за настъпление към Одрин и победата във войната. Събитията от 1877-1878 г. ясно показват, че битката при Шипка е ключова за изхода на войната.
Паметникът на свободата на връх Шипка е много повече от просто архитектурен шедьовър; той е живо свидетелство за силата на човешкия дух и стремежа към свобода. Създаден с усилията на цялото българско общество и благодарение на безценния труд на талантливи архитекти и скулптори, този монумент продължава да бъде символ на националната гордост и патриотизъм. Неговата величина и красота ни напомнят за жертвите, направени в името на нашата свобода, и ни вдъхновяват да ценим и пазим тази ценност. Посещението на Паметника на свободата е не само пътешествие назад във времето, но и възможност да се докоснем до духа на героите, които са се борили за нашето днес.