Шуменската крепост, разположена на 2 км западно от град Шумен, е едно от най-значимите исторически места в България. С данни, сочещи, че мястото е било населено преди повече от 3000 години, археологическите разкопки разкриват, че тази област е била обитавана още през XII век пр.н.е. Предполага се, че първите жители на района са били траките от племето гети, които около 1200 г. пр.н.е. основават свое село, което първоначално не е било укрепено.
Ранни Периоди и Римско Управление
През 15 г. от н.е. римляните завладяват тези земи, като предполагаемото име на града по това време е Даусдава, макар че това все още не е доказано. Съществуват и други теории за името на града, свързани с името на цар Симеон – Симеонис или Шимеонис, или пък произлизащо от думата „шума“, което означава силно залесено място с много гори. Римляните изграждат нова стена със спойка от хоросан и кули – правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но тя бързо е възстановена. През римския период крепостта изпълнява предимно военни функции.
След разделянето на Римската империя през 395 г., българските земи попадат в Източната и част, известна като Византия. Византийците изграждат нова стена с петоъгълни кули, за да предпазят крепостта от обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост се утвърждава като важен производителен и търговски център, както свидетелстват намерените 158 ранновизантийски монети.
Начало на българската държава
Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VII век допринасят за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата българска държава. През VIII век в разрушения град започват да се се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през ІХ-Х век. Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата, където резидират управителите на града.
Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвала по икономическо значение. В края на XII век, след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството, металообработването.
При управлението на Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на търговията. Едно от свидетелствата за важността на крепостта е посещението на цар Иван Шишман. През 1388 г., по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски, като се предполага че крепостта е била превзета без съпротива- при археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, а османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава. Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.
Историко-археологическият резерват “Шуменска крепост” е не просто туристическа дестинация, а пътешествие назад във времето. Разположен на живописно плато, на 2 км западно от град Шумен, този обект е сред Стоте национални туристически обекта на България и привлича посетители целогодишно.
Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в страната, благодарение на мащабни разкопки, проведени между 1957 и 1987 г., с особено активен период от 1974 до 1981 г. Тези разкопки разкриват многопластова история, започваща още през XII век пр.н.е. При тях са разкрити три стени – римска, ранновизантийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви включително и т. нар. “Култов център”, където има основи на четири църкви на едно място, цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман – въпросът остава неизяснен); надписът на “Остро… богоин” (според Вера Антонова, това е първият кирилски надпис в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.
Шуменската крепост е не просто място с богата история, а жив свидетел на превратностите на времето. От своето зараждане като тракийско селище до разрушаването си през XV век, тя е била арена на ключови събития, оформили българската и европейската история. Разкопките и артефактите, открити тук, разкриват сложната и динамична картина на живот през различни епохи.
Крепостта е ценен източник на информация за военната архитектура, търговията, културата и религиозните практики на обитателите ѝ. Тя е символ на устойчивостта и възраждането, преминала през разрушения и възстановявания, за да се превърне в един от най-значимите археологически обекти в България.
Днес, като историко-археологически резерват, Шуменската крепост предлага на посетителите уникална възможност да се докоснат до миналото и да разберат по-добре корените на българската държавност и култура.