Шумен, древен град с богата история, е свидетел на възхода и падението на империи, на културни революции и на борбата за национална идентичност. От възникването му като тракийско селище и старобългарско укрепление, през възрожденския си подем до днес, Шумен е град, в който се преплитат древни крепостни стени, възрожденски дух и съвременна динамика. Неговите забележителности и културно наследство го превръщат в ценен исторически и туристически център, който разказва за многовековната история на България

Шумен е стар крепостен град. Неговото възникване и развитие е свързано с крепостите му в източния край на Шуменското плато (в местността Хисарлъка). Известната Шуменска крепост е застроявана през 4 основни периода – ранно- и късноантичен и през ранното и късното средновековие. В нея са открити селищни останки още от бронзовата и халщадската епоха (XII век пр. Хр.), тракийско селище (V век пр. Хр.), а впоследствие е била обитавана и доизграждана от римляни, византийци, българи и турци.

Заедно с Плиска и Преслав, Шумен е старобългарско укрепление от VII – X век, което се развива във феодален град със замък с вътрешна крепост, с много църкви, работилници (XII – XIV век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Някои смятат, че идва от името на цар Симеон. През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал сред такава местност. През XII – XIV век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Преслав и развивайки се извън крепостта.

Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада. Превърнат е в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта. В него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум и разбира се, през последните векове на владичеството – Шумен. През XVIII и особено XIX век градът се развива като крупен занаятчийски център, което от своя страна е една от предпоставките за активен културен живот. На 22.V.1813 г. тук се е състояло първото в България гражданско честване на деня на светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 г. е създадено първото килийно училище за девойки. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи (класно училище). След разгрома на Унгарската революция (1848) в Шумен емигрират много унгарски революционери начело с Лайош Кошут, които се включват активно в културния живот на града. Именно те са причината за създаването през 1851 г. на първия у нас симфоничен оркестър, ръководен от Шафран. Тук е открито първото класно Девическо училище и едно от първите читалища (1856). В Шумен е написано едно от първите драматични произведения – побългарената комедия “Михал” (1853) от Сава Доброплодни и се играят едни от първите театрални представления (1856) у нас. Тук е написана и първата оригинална българска повест “Нещастна фамилия” (1860) от шуменеца Васил Друмев, основоположник на българския театър, и “Училищно театро – Чорбаджията” (1864) от Добри Войников, също родом оттук. Роденият в Шумен Панайот Волов е един от главните апостоли на Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). Загива на 25.V.1876 г. край Бяла (Русенско).

След Освобождението първоначално градът запада, поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много турци и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните. Постепенно се съвзема. През 1882 г. е създадена с чешки капитали първата в България пивоварна (бирена фабрика), чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най-търсените у нас.

В периода 1950-1965 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото Шумен. Поради близостта си с първите столици на Дунавска България (Плиска и Преслав) и Мадарския конник, както и поради собственото си богато историческо минало, през 1981 г. Шумен е център на тържествата по случай 1300-годишнината от създаването на Аспаруховата държава. Градът е родно място и на големия български композитор Панчо Владигеров. Историческите и природните дадености го превръщат в първокласен туристически център.

Забележителности в Шумен

Комплексът (паметник) “Създатели на българската държава” се намира на Илчов баир, южно над града. Чрез езика на архитектурата и скулптурата е показана българската история от кан Аспарух до цар Симеон. Открит е през 1981 г. Разполага с информационен център и 2 заведения.

Градски исторически музей е основан през 1904 г. от Рафаил Попов.

Музеен комплекс “Панчо Владигеров”.

Къща музей “Лайош Кошут”.

Къща музей “Панайот Волов”.

Къща музей “Добри Войников”.

От епохата на късното средновековие в Шумен има няколко интересни паметника на културата. Един от тях е Безистена, построен за нуждите на дубровнишките търговци през XVI век. Понастоящем в него се помещава оригинален ресторант. Часовниковата кула от 1741 г. представлява каменна призма с вградена в нея чешма (богато орнаментирана и с надпис). В някогашната най-оживена административно-търговска част на града се намира оригиналната Куршум чешма (1744). Покрита е с оловни плочки, откъдето идва и името ґ. Интерес представлява и църквата “Св. Възнесение” от 1829 г. Възстановена е Казанджийската улица, напомняща за някогашните 50 занаятчийски бранша. В Черковна махала могат да се видят хубави възрожденски къщи.

В Шумен има и много културни институти: Драматичен театър “Васил Друмев”, Куклен театър “Патиланчо”. Художествена галерия “Елена Карамихайлова”.

Шумен е и университетски център – тук се намира Шуменският университет “Константин Преславски”.

Околности на Шумен

Парк Кьошковете се намира непосредствено западно до града, на територията на природен парк Шуменско плато. Има чудесни вековни букови гори, много алеи, почивни бази, туристически маршрути, както и туристическа хижа “Букаците” (на 5 км от Шумен, на 1.5 км от село Троица и на 3 км от село Осмар – 3-те селища са свързани с автобусна линия), която разполага с 20 места. Наблизо има средновековни скални манастири.

В Кьошковете се намират останките от Шуменската крепост (на 2 км западно от града) – истинско съкровище за археолозите. Има градски автобусен транспорт.

На 15-ина км източно от Шумен се намира уникалният историко-археологически резерват Мадара, включващ няколко обекта с изключителна стойност. На първо място това е скалният релеф Мадарски конник – изображение на конник с жезъл в дясната ръка и гега в лявата, куче, лъв и змия под лъва. Доскоро се считаше, че паметникът символизира победния ход на владетелите на ранната Дунавска България. Най-новият подход за разчитане на паметника се обляга на персийското (източно индоевропейското) наследство. Конникът е земното съответствие на Слънцето, Кучето – на Луната, а Лъвът съответства на съзвездието Лъв с главна звезда Регул. Компютърният анализ чрез съвременните астрономически програми показва, че взаимното разположение на Слънцето, Луната и Регул, както е върху релефа, се е случило в 165 г. сл. Хр. (година на Змията). Тази година обаче изумително съвпада с началната година на българската държавност в Европа, заложена в писмения паметник от VIII в. Именник на българските канове. Изводите са, че българите носят индоевропейс ко начало и култура и са високо цивилизован държавотворен народ. Този уникален паметник със световно значение е под закрилата на ЮНЕСКО. В основата на отвесните скали, близо до релефа, има руини на постройки от различни епохи – дворци, древнобългарско езическо светилище от IX век, църкви и манастири от XI-XIV век.

По 386 стъпала в скалата се изкачва Мадарското плато, където се намира Мадарската крепост – останките от българската крепост Матора, просъществувала до 1386 г. В югозападното подножие на платото се намира Римската вила – останки от римско имение (жилищни и стопански сгради). Неслучайно целият район на Мадара е известен като “Българската Троя”. Непосредствено край скалите е възникнало туристическо селище – има богат археологически музей, хотел, къмпинг и туристическа хижа “Мадарски конник.

Конезавод “Кабиюк” е на няколко км северно от града. Оформен е като красив парк, притежава собствен хиподрум и закрит манеж с размери 70 на 24 м. Тук се намира уникален музей на коня, лятната резиденция на княз Александър Батенберг (сега музей), параклис с ценни икони. Чудесно място за отдих и конен спорт. Има редовен автобусен транспорт.

От най-дълбока древност земите на Шуменския край лежат на исторически кръстопът. Оттук минават много племена и народи, които оставят трайна диря със своята материална и духовна култура. Първите следи от човешки живот на територията на Шуменски регион датират от V хилядолетие пр. Хр.

Най-ранните находки открити при проучването на Шуменската крепост – предшественика на днешния град Шумен – са от ХІІ в. пр. Хр. През различните периоди крепостта е населявана от траки, римляни, византийци и славяни. Нейното стратегическо положение й отрежда важна роля в историческите събитията на европейския югоизток.

Близостта на Шуменската крепост със старите български столици Плиска и Преслав и със свързания с тях култов център Мадара е причината, владетелите на Първото българско царство да я запазят като военна твърдина. Тя има важно военностратегическо значение и по време на Второто българско царство, когато търновските царе разчитат на нея при защитата на държавата от изток. Уникален каменен надпис свидетелства за посещението в града на цар Иван Шишман в навечерието на турското нашествие. Той е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното му име Шумен.

Градът е завладян от войските на Али паша през 1388 г. и в него е настанен малък турски гарнизон. Шумен изиграва важна стратегическа роля в гибелната война, когато България е окончателно завладяна от турския нашественик. През 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на Втория кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на кръстоносния поход, турците се връщат в града, за да го превърнат постепенно във важен военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.

Оскъдни са данните за историята на Шумен от първите десетилетия на робството. Замира обществения живот, строят се главно мюсюлмански култови сгради. През 1744 г. с дарение на Шериф Халил паша в града е построена най-голямата по българските земи Томбул джамия, запазена и до днес.

Няколко века след завладяването му, Шумен се превръща в здрава турска крепост, част от отбранителния четириъгълник Варна – Русе – Силистра – Шумен, а историята му е свързана с руско-турските войни от ХVІІІ и ХІХ век.

В епохата на Възраждането Шумен е един от най-бурно развиващите се икономически и културни центрове в българските земи. Градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с повече от двадесет еснафски сдружения, със свое градско самоуправление. Произведения на шуменските занаятчии пътуват по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея.

Историята отделя достойно място на приноса на града в Българското духовно възраждане. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи “училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия. През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св.Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи “театро”, а през 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни “Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – “Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за “европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменец е авторът на първата оригинална българска драма (Д. Войников “Стоян войвода”) и на първата българска повест (В Друмев “Нещастна фамилия”).

Шуменци се включват в борбите за църковна независимост, в Старозагорското въстание от 1875 г. , в Руско-турската освободителна война донесла свободата на Шумен чак на 6(18) юли 1878 г.

След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. За сметка на упадъка на традиционните занаяти се развива фабрично производство. През 1882 г. е създадена първата в България пивоварна фабрика, чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най-търсените у нас. Развива се кожухарска, мебелна и химическа промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е създаден първият в страната оперетен театър.

През периода петдесетте – осемдесетте години на ХХ век съдбата на Шумен е сходна с тази на първите десет града в България.

От 1950 до 1966 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото – Шумен. Остава важен административен център – областен, окръжен, общински, какъвто е и до днес. Развива машиностроене, цветна металургия, дървообработване.

Шумен е университетски град.

Няколко професионални института представят културата на града – драматично-куклен театър, художествена галерия, голяма библиотека, регионален музей (един от най богатите в България), четири мемориални къщи-музеи.

Днес Шумен наброява 72,342 (2021) жители, което го нарежда на десето място в България.

Основни факти за Град Шумен

Град Шумен е разположен в североизточна България. Населението му е около 72,342 (2021) човека.

Паметници и археологически обекти

Паметник „Създатели на Българската държава

Паметникът е построен през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава. Той е разположен на Шуменското платото като силуета му може да се види от разстояние 20-30 км.

Паметникът пресъздава важни моменти от българската история от VII до X век. Комплексът се състои от 8 бетонни елемента, които образуват две полуоткрита зали.

– В първата зала е представен езическия период. Има статуя на хан Аспарух, който е представен в момента, забивайки меча си в земята и казвайки, “Тук, ще бъде България, под това небе, на тази земя“.

– Втората зала е наречена “Златен век” и е свързана с периода, когато България е била 3-та по мощ страна в Европа. Има три мозайки, които показват личностите с принос към историята ни. Първият от тях (от дясно) представлява сцена на победата – хан и неговите войници. Втората (в средата) – приемането на християнството, а третата мозайка показва образователната мисия на Кирил и Методий – създателите на славянската азбука.

Археологиески резерват Шуменска крепост

Историко-археологически резерват “Шуменска крепост” се намира на билото на Шуменското плато. Той е частично възстановен, след като е бил разрушен от турците в миналото. Днес резерватът е един от най-добре проучените археологически обекти в България. Шуменската Крепост е представлявал сложен комплекс от отбранителни съоръжения, религиозни и граждански сгради и до XV-ти век градът е бил разположен около него.

Регионален исторически музей

Регионалният исторически музей в град Шумен се явява наследник на създадената през 1857 от Сава Доброплодни училищна музейна сбирка. В музейния фонд има над 150 000 експонати от халколита до наши дни, от които 15 000 са изложени в музейните експозиционни зали:

– праистория – показани са керамични и каменни предмети (фигури, оръдия на труда и др.) намерени в региона и датиращи от 6000 – 5000 пр.н.е.

– античност – изложени са антични предмети, части от облекла, фрески, части от гробници и др. от последните векове пр.н.е. и началните на 1-во хилядолетие след христа

– средновековие – показани са предмети  от времето на Първата и Втората Български държави

– възраждане – експозицията е свързана с живота на населението в региона през XIX век, със занаятите и изкуството през този период. Показани са снимки, оригинални документи и ръкописи, носии, накити, съдове и др.

–  християнска култура – експозицията е свързана с Християнството по тези земи в XVII – XIX век. Изложени са различни икони и църковни предмети

– съкровищница – в тази зала са изложени бижута и монети от открити в региона съкровища и изследвани исторически обекти.

В музея се предлагат екскурзоводски беседи на английски, френски, немски, руски, чешки и турски език.

Къща-музей “Панайот Волов

Панайот Волов (1850-1876) е един от най-видните дейци на българското национално-освободително движение. В наши дни неговият дом в град Шумен е превърнат в музей и е направена възстановка на стаите в оригиналния им вид. В специално построена експозиционна зала са изложени документи, снимки и предмети, разкриващи живота на великия българин и дейността му, като апостол на IV революционен окръг по време на Априлското въстание.

Заключение

Шумен е град, който е съхранил своята история и културно наследство, превръщайки се в жив музей на българската история. От древната Шуменска крепост до възрожденските къщи и културни паметници, градът предлага на посетителите уникална възможност да се потопят в миналото и да се докоснат до духа на различни епохи. Като важен културен и туристически център, Шумен продължава да бъде символ на българската история и култура, привличайки посетители от цял свят.

The post Шумен: Древна Крепост, Културен Център, Символ на Българската История appeared first on Град Шумен: Всичко за града.