Идеята за изграждането на паметника възниква през 1977 г. в подготовката за тържествата по случай юбилея. Авторите на монумента са изтъкнати български творци – скулпторите Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев и Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев и Стоян Велев, и инженер-конструкторът П. Хаджов.

Паметникът се състои от две групи внушителни бетонни форми, между които се намират малки пространства. Централно място заема най-голямата на открито мозайка-триптих в Европа, съчетана с 21 скулптури. Тук са изобразени сцени, символизиращи създаването, развитието и разцвета на българската държава през VII-X век.

Първа е скулптурната фигура на хан Аспарух, основателя на България, с меч, забит в земята, и изрича думите: „Тук ще бъде България! – под това небе, на тази земя”. Следват скулптурите на ханове Тервел, Крум и Омуртаг на 18 метра височина до него. Владетелите, които утвърждават българската държава, а около тях са изобразени откъси от стари византийски хроники. Хан Тервел (701-721 г.) е първият български дипломат. През 705 г. спасява Константинопол да не бъде превзет от арабите и помага на византийския император Юстиниан II да си върне престола. За тази заслуга получава титлата „кесар” – втора след императорската, и областта „Загоре” в Северна Тракия.

Следващата статуя е на Княз Борис I, който има историческа заслуга във въвеждането на християнската вяра в България още през 864 г. Така България се приобщава към „византийското семейство на народите”, в което българският владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Фигурата на княз Борис е приведена, устремена напред, като че ли се взира в далечината, за да открие правилния път за своя народ.

Грандиозният паметник е дълъг 140 м и висок 70 м. Строителството му е било истинско инженерно постижение, включвало изкопаване на 2300 куб. м земна маса, използване на 2400 тона арматурно желязо и 50 000 куб. м бетон.

Днес паметникът “Създатели на българската държава” не само предизвиква почит към славното ни минало, но и привлича посетители от цялата страна. Към него функционира посетителски информационен център и постоянна експозиция.

Велика България! Значението на Велика България за цялата история на Европа е огромно. Благодарение на създаденото от Кубрат и от неговите предци, стотици години преди да бъдем признати от тогавашния хегемон Византия. Най – старата държава в Европа. Предполага се, че България съществува като държава още III век след Христа. Има и още по смели предположения, че България е дала началото на световната цивилизация след Атлантидите. Именно тази силна държавническа традиция е в основата на историческата издръжливост на Дунавска България, която удържа изпитанието на времето и не се разпада подобно на редица други държави.

The post Град Шумен: “1300 години България” – монументът, който ни кара да помним appeared first on Град Шумен: Всичко за града.

Ранни Периоди и Римско Управление

През 15 г. от н.е. римляните завладяват тези земи, като предполагаемото име на града по това време е Даусдава, макар че това все още не е доказано. Съществуват и други теории за името на града, свързани с името на цар Симеон – Симеонис или Шимеонис, или пък произлизащо от думата „шума“, което означава силно залесено място с много гори. Римляните изграждат нова стена със спойка от хоросан и кули – правоъгълна и U-образна. Около 250 г. готите разрушават твърдината, но тя бързо е възстановена. През римския период крепостта изпълнява предимно военни функции.

След разделянето на Римската империя през 395 г., българските земи попадат в Източната и част, известна като Византия. Византийците изграждат нова стена с петоъгълни кули, за да предпазят крепостта от обстрел с каменометни машини. През ранновизантийския период Шуменската крепост се утвърждава като важен производителен и търговски център, както свидетелстват намерените 158 ранновизантийски монети.

Начало на българската държава

Варварските нашествия в периода от втората половина на V до средата на VII век допринасят за разрушаването и обезлюдяването на античния град. След идването на Аспаруховите българи през 680-681 г. районът на крепостта влязъл в границите на Първата българска държава. През VIII век в разрушения град започват да се се появяват жилища от типа на землянките, а възстановяването на селището като крепост става постепенно през ІХ-Х век. Българите не променят устройството на стените, с изключение на някои от кулите, които те правят триъгълни. През IX в. твърдината отново се превръща във важно средище и е построена цитаделата, където резидират управителите на града.

Поради близостта си до българските столици Плиска и Велики Преслав, крепостта е играла важна военна роля по времето на Първата българска държава, но значително им е отстъпвала по икономическо значение. В края на XII век, след освободителното въстание на Асеневци, започва периодът на Втората българска държава, когато Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. През този период добре се развиват земеделието, грънчарството (особено производството на сграфито-керамика), каменоделството, металообработването.

При управлението на  Иван Александър тук е имало монетарница, което показва високото развитие и на търговията. Едно от свидетелствата за важността на крепостта е посещението на цар Иван Шишман. През 1388 г., по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски, като се предполага че крепостта е била превзета без съпротива- при археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, а османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава. Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.

Историко-археологическият резерват “Шуменска крепост” е не просто туристическа дестинация, а пътешествие назад във времето. Разположен на живописно плато, на 2 км западно от град Шумен, този обект е сред Стоте национални туристически обекта на България и привлича посетители целогодишно.

Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в страната, благодарение на мащабни разкопки, проведени между 1957 и 1987 г., с особено активен период от 1974 до 1981 г. Тези разкопки разкриват многопластова история, започваща още през XII век пр.н.е. При тях са разкрити три стени – римска, ранновизантийска (използвана по-късно и от българи и османци) и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви включително и т. нар. “Култов център”, където има основи на четири църкви на едно място, цитадела. Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман – въпросът остава неизяснен); надписът на “Остро… богоин” (според Вера Антонова, това е първият кирилски надпис в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди. Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието.

Шуменската крепост е не просто място с богата история, а жив свидетел на превратностите на времето. От своето зараждане като тракийско селище до разрушаването си през XV век, тя е била арена на ключови събития, оформили българската и европейската история. Разкопките и артефактите, открити тук, разкриват сложната и динамична картина на живот през различни епохи.

Крепостта е ценен източник на информация за военната архитектура, търговията, културата и религиозните практики на обитателите ѝ. Тя е символ на устойчивостта и възраждането, преминала през разрушения и възстановявания, за да се превърне в един от най-значимите археологически обекти в България.

Днес, като историко-археологически резерват, Шуменската крепост предлага на посетителите уникална възможност да се докоснат до миналото и да разберат по-добре корените на българската държавност и култура.

The post Шуменската крепост: История и археологически находки appeared first on Град Шумен: Всичко за града.

Преди повече от век и половина, Шумен се превръща в люлка на пивоварната култура в България. Началото е поставено от унгарски емигранти, сред които се откроява Лайош Кошут. След революцията от 1848 г., те започват да варят бира и успяват да запалят интереса на някои местни жители. Въпреки това, след тяхното заминаване, интересът към тази напитка затихва, но се възражда бурно след Санстефанския мирен договор. Забележително е, че повечето известни пивоварни фабрики са основани само няколко години след възстановяването на българската държава. Пионерите в пивоварното дело са предимно чужденци – чехи, германци и швейцарци. Сред тях има много железопътни специалисти, които изоставят строителството на железници, за да се посветят на бирата – нов начин за свързване на България с Европа.

През септември 1882 г. чешкият пивовар Франц Франтишек Милде пристига в Шумен и месец по-късно, на 26 октомври, основава “Българско пивоварно дружество” с цел производство и продажба на бира. В дружеството се включват седем души, които подписват шестгодишен договор с Милде за производство на пиво. Първоначално Милде не е приет като съдружник поради липса на капитал, но на следващата година е признат за пълноправен член.

Първата задача на дружеството е да намери подходящо място за построяване на пивоварна. Избрано е текето – градината на шейх Исмаил Сюлейманов, разположено на мястото на интендантските казарми. Сключен е шестгодишен договор със Сюлейманов, според който дружеството трябва да плати около 14 000 гроша наем. Сделката обаче се проваля поради възраженията на военния лекар Вознесенски, който живее в сградата на текето и има права върху него.

Ръководството на дружеството избира местността “Кьошковете” и там през ноември 1882 г. полагат основите на фабриката. Строителството се извършва по скици на Франц Милде. В края на януари 1883 г. сградата е готова. За нейното изграждане и оборудване, включително 1000-литров казан и други съоръжения, са изразходвани 100 000 гроша. Производството на бира започва скромно, с 1000-литров казан, пет ферментационни каци по 2000 литра и 22 бъчви за отлежаване по 1000 литра.

Новото производство постепенно се утвърждава и през следващата година дружеството закупува още един 2000-литров казан. Разрастването продължава и през 1887 г. е доставен 4000-литров казан, последван от 7500-литров казан, парни машини и други съоръжения. Първото накисване на ечемик за малц е на 31 януари 1883 г., а първата варка е завършена на 1 март. За седем месеца фабриката произвежда 896 хектолитра бира.

Бирата се появява на пазара на 1 април 1883 г. и бързо печели популярност. След като производството се стабилизира, дружеството отваря клонове за продажба във Варна, а по-късно и в други големи градове.

Въпреки успехите, дружеството се сблъсква с трудности, породени от конкуренцията в капиталистическата среда. През 1885 г., само три години след основаването, в Шумен се появява ново пивоварно дружество с голям капитал, което строи модерна фабрика в центъра на града. След дълга борба, в края на 1893 г. “Българско пивоварно дружество” придобива и новата фабрика. През 1903 г. е купена и пивоварната фабрика “Хаберман” в Русе. Тази модерна фабрика работи до 1924 г., когато спира производството поради спад в бирената индустрия, причинен от действията на лозарския съюз срещу пивопроизводството.

След края на Първата световна война фабриката претърпява значително разширение, увеличавайки годишния си капацитет. От Чехия са доставени модерни варени съдове с капацитет 180 хектолитра, транспортни бурета, 10 хладилни вагона и железни танкове с капацитет 200 хектолитра за отлежаване на бирата. Всички стари дървени съдове са заменени.

На 23 декември 1947 г., заедно с другите промишлени предприятия в страната, пивоварната фабрика в Шумен е национализирана и става общонародна собственост. От този момент започва нейният истински възход.

През първите години след национализацията са направени подобрения. Консумацията на “Шуменско пиво” нараства всяка година, което води до необходимост от разширяване на производствените мощности.

През 1956 г. започва преустройство на фабриката в пивоварен завод. Първоначалният проект за разширяване с капацитет 20 милиона литра годишно е променен на 40-50 милиона литра годишно, заедно с механизиран малцерай с капацитет 7,5 милиона килограма малц годишно.

През 1962 г. е било завършено в главни линии преустройството на завода. Капацитетът на избите е достигнал до 5 000 000 литра, а ферментацията до 1 400 000 литра, от която се е оползотворявал въглеродният диоксид за нуждите на пивопроизводството и за производството на други газирани напитки.

“Шуменско пиво”: Седем години, седем златни медала

След 2002 г. “Шуменско пиво” е част от голямото семейство на световния датския концерн “Карлсберг” – една от водещите в света компании, производители на бира. Компанията произвежда 9 милиарда литра бира годишно, равно на около 66 милиона бутилки от по 330 мл на ден. “Карлсберг” продава бира в над 150 страни по света и в нея работят близо 30000 служители. Те са част от 90 отделни локации в 45 държави. От юни 2002 г. Carlsberg Breweries придобива мажоритарен дял в “Шуменско пиво”, а от август същата година и в “Пиринско пиво”.

Две години по-късно акционерите на компанията гласуваха промяна във фирмата на дружеството на “Карлсберг България” АД. През септември 2004 година двата завода “Шуменско пиво” и “Пиринско пиво”, обединяват ресурси и активи под името “Карлсберг България”. Заедно те заемат трето място по пазарен дял на бирената карта на България. Продуктовото портфолио на компанията предлага богат избор първокачествени пива в различни опаковки – “Шуменско”, единственото по рода си в България “Шуменско червено” както и международните марки на компанията “Карлсберг”. От май 2004г. пивоварната в Шумен стартира производството на световноизвестната бира “Туборг”, която се предлага в зелена бутилка от 0.5 и 0.33 л с уникалната за българския бирен пазар лесноотваряема капачка с халка. “Карлсберг България” АД е официален вносител за България на бирата “Карлсберг” – перлата в короната на датския концерн.

2004г. е изключително успешна за “Карлсберг България”. През декември продажбите отчитат ръст от 37% спрямо 2003г. и така “Карлсберг България” се доказва като най-динамично развиващата се пивоварна у нас.

През януари 2005г. компанията регистрира рекордно ниво пазарен дял в своята история – 25% от цялостния бирен пазар в страната!
Изследванията на рекламната ефективност на марката “Tuborg” показват 50% познатост сред потребителската група. Което се счита за изключително постижение на най-младия бранд в портфолиото на компанията.

Бюджетът на “Карлсберг България” АД за телевизионна реклама през 2004г. за „Шуменско” е 1 567 879 лв., за „Tuborg” – 1 094 292 лв.), а за реклама в пресата на „Шуменско пиво” е 224 хил.лв.

Признание за успехите на компанията е и наградата за “Най-силен дух за победа и позитивен обрат на бизнеса”, която “Карлсберг България” получи на официалната годишна церемония на “Карлсберг Груп”, в началото на септември. Наградата бе спечелена сред силната конкуренция на другите номинирани – Карлсберг Дания и Синебрихоф (Финландия). Общо 6 са категориите, в които се бореха европейските компании от Групата.

Новите продукти и умението на ръководството на „Шуменско пиво” да следват динамиката в предпочитанията на потребителите са една от причините за стабилния ръст в продажбите.

Създават се условия за работа, които да отговарят на най-високите изисквания за качество и за по-добро спазване на държавните екологични изисквания.
През целия период на зараждане на българската пивоварна промишленост, “Шуменско пиво” играе лидерска роля и определя тенденциите в развитието на пивоварството в България.

Заключение

„Шуменско пиво“ е не просто първият пивоварен завод в България, а символ на устойчивост и адаптивност. Преминавайки през различни епохи и предизвикателства, той успява да запази своята идентичност и да се утвърди като водеща марка на българския пазар. Интеграцията в „Карлсберг“ отваря нова глава в неговата история, осигурявайки достъп до световни технологии и пазари, като същевременно запазва местната традиция и качество.

The post „Шуменско пиво“: от унгарски емигранти до световен бранд appeared first on Град Шумен: Всичко за града.

Шумен, древен град с богата история, е свидетел на възхода и падението на империи, на културни революции и на борбата за национална идентичност. От възникването му като тракийско селище и старобългарско укрепление, през възрожденския си подем до днес, Шумен е град, в който се преплитат древни крепостни стени, възрожденски дух и съвременна динамика. Неговите забележителности и културно наследство го превръщат в ценен исторически и туристически център, който разказва за многовековната история на България

Шумен е стар крепостен град. Неговото възникване и развитие е свързано с крепостите му в източния край на Шуменското плато (в местността Хисарлъка). Известната Шуменска крепост е застроявана през 4 основни периода – ранно- и късноантичен и през ранното и късното средновековие. В нея са открити селищни останки още от бронзовата и халщадската епоха (XII век пр. Хр.), тракийско селище (V век пр. Хр.), а впоследствие е била обитавана и доизграждана от римляни, византийци, българи и турци.

Заедно с Плиска и Преслав, Шумен е старобългарско укрепление от VII – X век, което се развива във феодален град със замък с вътрешна крепост, с много църкви, работилници (XII – XIV век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.

За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Идриси. Някои смятат, че идва от името на цар Симеон. През XIV век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност идва от “шума” и “зашумен”, понеже се е намирал сред такава местност. През XII – XIV век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Преслав и развивайки се извън крепостта.

Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада. Превърнат е в силно укрепен военен град с голям гарнизон в крепостта. В него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум и разбира се, през последните векове на владичеството – Шумен. През XVIII и особено XIX век градът се развива като крупен занаятчийски център, което от своя страна е една от предпоставките за активен културен живот. На 22.V.1813 г. тук се е състояло първото в България гражданско честване на деня на светите братя Кирил и Методий и първото театрално представление. През 1828 г. е създадено първото килийно училище за девойки. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи (класно училище). След разгрома на Унгарската революция (1848) в Шумен емигрират много унгарски революционери начело с Лайош Кошут, които се включват активно в културния живот на града. Именно те са причината за създаването през 1851 г. на първия у нас симфоничен оркестър, ръководен от Шафран. Тук е открито първото класно Девическо училище и едно от първите читалища (1856). В Шумен е написано едно от първите драматични произведения – побългарената комедия “Михал” (1853) от Сава Доброплодни и се играят едни от първите театрални представления (1856) у нас. Тук е написана и първата оригинална българска повест “Нещастна фамилия” (1860) от шуменеца Васил Друмев, основоположник на българския театър, и “Училищно театро – Чорбаджията” (1864) от Добри Войников, също родом оттук. Роденият в Шумен Панайот Волов е един от главните апостоли на Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). Загива на 25.V.1876 г. край Бяла (Русенско).

След Освобождението първоначално градът запада, поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много турци и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните. Постепенно се съвзема. През 1882 г. е създадена с чешки капитали първата в България пивоварна (бирена фабрика), чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най-търсените у нас.

В периода 1950-1965 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото Шумен. Поради близостта си с първите столици на Дунавска България (Плиска и Преслав) и Мадарския конник, както и поради собственото си богато историческо минало, през 1981 г. Шумен е център на тържествата по случай 1300-годишнината от създаването на Аспаруховата държава. Градът е родно място и на големия български композитор Панчо Владигеров. Историческите и природните дадености го превръщат в първокласен туристически център.

Забележителности в Шумен

Комплексът (паметник) “Създатели на българската държава” се намира на Илчов баир, южно над града. Чрез езика на архитектурата и скулптурата е показана българската история от кан Аспарух до цар Симеон. Открит е през 1981 г. Разполага с информационен център и 2 заведения.

Градски исторически музей е основан през 1904 г. от Рафаил Попов.

Музеен комплекс “Панчо Владигеров”.

Къща музей “Лайош Кошут”.

Къща музей “Панайот Волов”.

Къща музей “Добри Войников”.

От епохата на късното средновековие в Шумен има няколко интересни паметника на културата. Един от тях е Безистена, построен за нуждите на дубровнишките търговци през XVI век. Понастоящем в него се помещава оригинален ресторант. Часовниковата кула от 1741 г. представлява каменна призма с вградена в нея чешма (богато орнаментирана и с надпис). В някогашната най-оживена административно-търговска част на града се намира оригиналната Куршум чешма (1744). Покрита е с оловни плочки, откъдето идва и името ґ. Интерес представлява и църквата “Св. Възнесение” от 1829 г. Възстановена е Казанджийската улица, напомняща за някогашните 50 занаятчийски бранша. В Черковна махала могат да се видят хубави възрожденски къщи.

В Шумен има и много културни институти: Драматичен театър “Васил Друмев”, Куклен театър “Патиланчо”. Художествена галерия “Елена Карамихайлова”.

Шумен е и университетски център – тук се намира Шуменският университет “Константин Преславски”.

Околности на Шумен

Парк Кьошковете се намира непосредствено западно до града, на територията на природен парк Шуменско плато. Има чудесни вековни букови гори, много алеи, почивни бази, туристически маршрути, както и туристическа хижа “Букаците” (на 5 км от Шумен, на 1.5 км от село Троица и на 3 км от село Осмар – 3-те селища са свързани с автобусна линия), която разполага с 20 места. Наблизо има средновековни скални манастири.

В Кьошковете се намират останките от Шуменската крепост (на 2 км западно от града) – истинско съкровище за археолозите. Има градски автобусен транспорт.

На 15-ина км източно от Шумен се намира уникалният историко-археологически резерват Мадара, включващ няколко обекта с изключителна стойност. На първо място това е скалният релеф Мадарски конник – изображение на конник с жезъл в дясната ръка и гега в лявата, куче, лъв и змия под лъва. Доскоро се считаше, че паметникът символизира победния ход на владетелите на ранната Дунавска България. Най-новият подход за разчитане на паметника се обляга на персийското (източно индоевропейското) наследство. Конникът е земното съответствие на Слънцето, Кучето – на Луната, а Лъвът съответства на съзвездието Лъв с главна звезда Регул. Компютърният анализ чрез съвременните астрономически програми показва, че взаимното разположение на Слънцето, Луната и Регул, както е върху релефа, се е случило в 165 г. сл. Хр. (година на Змията). Тази година обаче изумително съвпада с началната година на българската държавност в Европа, заложена в писмения паметник от VIII в. Именник на българските канове. Изводите са, че българите носят индоевропейс ко начало и култура и са високо цивилизован държавотворен народ. Този уникален паметник със световно значение е под закрилата на ЮНЕСКО. В основата на отвесните скали, близо до релефа, има руини на постройки от различни епохи – дворци, древнобългарско езическо светилище от IX век, църкви и манастири от XI-XIV век.

По 386 стъпала в скалата се изкачва Мадарското плато, където се намира Мадарската крепост – останките от българската крепост Матора, просъществувала до 1386 г. В югозападното подножие на платото се намира Римската вила – останки от римско имение (жилищни и стопански сгради). Неслучайно целият район на Мадара е известен като “Българската Троя”. Непосредствено край скалите е възникнало туристическо селище – има богат археологически музей, хотел, къмпинг и туристическа хижа “Мадарски конник.

Конезавод “Кабиюк” е на няколко км северно от града. Оформен е като красив парк, притежава собствен хиподрум и закрит манеж с размери 70 на 24 м. Тук се намира уникален музей на коня, лятната резиденция на княз Александър Батенберг (сега музей), параклис с ценни икони. Чудесно място за отдих и конен спорт. Има редовен автобусен транспорт.

От най-дълбока древност земите на Шуменския край лежат на исторически кръстопът. Оттук минават много племена и народи, които оставят трайна диря със своята материална и духовна култура. Първите следи от човешки живот на територията на Шуменски регион датират от V хилядолетие пр. Хр.

Най-ранните находки открити при проучването на Шуменската крепост – предшественика на днешния град Шумен – са от ХІІ в. пр. Хр. През различните периоди крепостта е населявана от траки, римляни, византийци и славяни. Нейното стратегическо положение й отрежда важна роля в историческите събитията на европейския югоизток.

Близостта на Шуменската крепост със старите български столици Плиска и Преслав и със свързания с тях култов център Мадара е причината, владетелите на Първото българско царство да я запазят като военна твърдина. Тя има важно военностратегическо значение и по време на Второто българско царство, когато търновските царе разчитат на нея при защитата на държавата от изток. Уникален каменен надпис свидетелства за посещението в града на цар Иван Шишман в навечерието на турското нашествие. Той е най-ранният домашен извор, в който е изписано днешното му име Шумен.

Градът е завладян от войските на Али паша през 1388 г. и в него е настанен малък турски гарнизон. Шумен изиграва важна стратегическа роля в гибелната война, когато България е окончателно завладяна от турския нашественик. През 1444 г., след няколкодневна обсада, крепостта е превзета от войските на Втория кръстоносен поход на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело. След неуспешния край на кръстоносния поход, турците се връщат в града, за да го превърнат постепенно във важен военен и икономически център, какъвто остава до Освобождението.

Оскъдни са данните за историята на Шумен от първите десетилетия на робството. Замира обществения живот, строят се главно мюсюлмански култови сгради. През 1744 г. с дарение на Шериф Халил паша в града е построена най-голямата по българските земи Томбул джамия, запазена и до днес.

Няколко века след завладяването му, Шумен се превръща в здрава турска крепост, част от отбранителния четириъгълник Варна – Русе – Силистра – Шумен, а историята му е свързана с руско-турските войни от ХVІІІ и ХІХ век.

В епохата на Възраждането Шумен е един от най-бурно развиващите се икономически и културни центрове в българските земи. Градът е известен с оживените си чаршии, с многобройните си занаятчийски и търговски дюкяни, с повече от двадесет еснафски сдружения, със свое градско самоуправление. Произведения на шуменските занаятчии пътуват по всички големи панаири и тържища в Турската империя и извън нея.

Историята отделя достойно място на приноса на града в Българското духовно възраждане. В Шумен са изработени учебни програми по европейски образец и е проведено първото по българските земи “училищно изпитание” (1846 г.), открито е първото класно девическо училище (1856 г.), приет е устав за селските училища и е въведено задължителното начално образование за децата от Варненско-Преславската епархия. През 1813 г. е организирано първото гражданско честване на празника на Св.Св. Кирил и Методий, на който е представено и първото в българските земи “театро”, а през 1856 г. е поставена комедията на Сава Доброплодни “Михал”, която историците на българския театър все още смятат за негово начало. През 1856 г. е открито едно от първите читалища – “Архангел Михаил”. През 1850 г. в Шумен е създаден първият български оркестър за “европейска” музика, а малко след това и първият ученически хор и оркестър. Шуменец е авторът на първата оригинална българска драма (Д. Войников “Стоян войвода”) и на първата българска повест (В Друмев “Нещастна фамилия”).

Шуменци се включват в борбите за църковна независимост, в Старозагорското въстание от 1875 г. , в Руско-турската освободителна война донесла свободата на Шумен чак на 6(18) юли 1878 г.

След Освобождението градът запазва място сред важните административни, стопански, културни и военни центрове на България. За сметка на упадъка на традиционните занаяти се развива фабрично производство. През 1882 г. е създадена първата в България пивоварна фабрика, чието производство “Шуменско пиво” и днес е едно от най-търсените у нас. Развива се кожухарска, мебелна и химическа промишленост. Градът е сред създателите и новаторите на педагогическото образование. През 1914 г. е създаден първият в страната оперетен театър.

През периода петдесетте – осемдесетте години на ХХ век съдбата на Шумен е сходна с тази на първите десет града в България.

От 1950 до 1966 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото – Шумен. Остава важен административен център – областен, окръжен, общински, какъвто е и до днес. Развива машиностроене, цветна металургия, дървообработване.

Шумен е университетски град.

Няколко професионални института представят културата на града – драматично-куклен театър, художествена галерия, голяма библиотека, регионален музей (един от най богатите в България), четири мемориални къщи-музеи.

Днес Шумен наброява 72,342 (2021) жители, което го нарежда на десето място в България.

Основни факти за Град Шумен

Град Шумен е разположен в североизточна България. Населението му е около 72,342 (2021) човека.

Паметници и археологически обекти

Паметник „Създатели на Българската държава

Паметникът е построен през 1981 г. в чест на 1300-годишнината на българската държава. Той е разположен на Шуменското платото като силуета му може да се види от разстояние 20-30 км.

Паметникът пресъздава важни моменти от българската история от VII до X век. Комплексът се състои от 8 бетонни елемента, които образуват две полуоткрита зали.

– В първата зала е представен езическия период. Има статуя на хан Аспарух, който е представен в момента, забивайки меча си в земята и казвайки, “Тук, ще бъде България, под това небе, на тази земя“.

– Втората зала е наречена “Златен век” и е свързана с периода, когато България е била 3-та по мощ страна в Европа. Има три мозайки, които показват личностите с принос към историята ни. Първият от тях (от дясно) представлява сцена на победата – хан и неговите войници. Втората (в средата) – приемането на християнството, а третата мозайка показва образователната мисия на Кирил и Методий – създателите на славянската азбука.

Археологиески резерват Шуменска крепост

Историко-археологически резерват “Шуменска крепост” се намира на билото на Шуменското плато. Той е частично възстановен, след като е бил разрушен от турците в миналото. Днес резерватът е един от най-добре проучените археологически обекти в България. Шуменската Крепост е представлявал сложен комплекс от отбранителни съоръжения, религиозни и граждански сгради и до XV-ти век градът е бил разположен около него.

Регионален исторически музей

Регионалният исторически музей в град Шумен се явява наследник на създадената през 1857 от Сава Доброплодни училищна музейна сбирка. В музейния фонд има над 150 000 експонати от халколита до наши дни, от които 15 000 са изложени в музейните експозиционни зали:

– праистория – показани са керамични и каменни предмети (фигури, оръдия на труда и др.) намерени в региона и датиращи от 6000 – 5000 пр.н.е.

– античност – изложени са антични предмети, части от облекла, фрески, части от гробници и др. от последните векове пр.н.е. и началните на 1-во хилядолетие след христа

– средновековие – показани са предмети  от времето на Първата и Втората Български държави

– възраждане – експозицията е свързана с живота на населението в региона през XIX век, със занаятите и изкуството през този период. Показани са снимки, оригинални документи и ръкописи, носии, накити, съдове и др.

–  християнска култура – експозицията е свързана с Християнството по тези земи в XVII – XIX век. Изложени са различни икони и църковни предмети

– съкровищница – в тази зала са изложени бижута и монети от открити в региона съкровища и изследвани исторически обекти.

В музея се предлагат екскурзоводски беседи на английски, френски, немски, руски, чешки и турски език.

Къща-музей “Панайот Волов

Панайот Волов (1850-1876) е един от най-видните дейци на българското национално-освободително движение. В наши дни неговият дом в град Шумен е превърнат в музей и е направена възстановка на стаите в оригиналния им вид. В специално построена експозиционна зала са изложени документи, снимки и предмети, разкриващи живота на великия българин и дейността му, като апостол на IV революционен окръг по време на Априлското въстание.

Заключение

Шумен е град, който е съхранил своята история и културно наследство, превръщайки се в жив музей на българската история. От древната Шуменска крепост до възрожденските къщи и културни паметници, градът предлага на посетителите уникална възможност да се потопят в миналото и да се докоснат до духа на различни епохи. Като важен културен и туристически център, Шумен продължава да бъде символ на българската история и култура, привличайки посетители от цял свят.

The post Шумен: Древна Крепост, Културен Център, Символ на Българската История appeared first on Град Шумен: Всичко за града.